Тъй както тялото затвор е за душата...
Така и аз не ще ти кажа колко те обичам
Годините минават... гори покълнаха от семената...
Повяхват и замират сетивата... така и смелост не намерих...
И ако някой... нейде... нявга... дефинира Красотата
Моля те... Помни... Аз открих я първи в Теб - Жената
И знай, не ще ти кажа колко те обичам...
Защото грешна таз Любов е на земята
Тъй крехка... мимолетна и ранима Тя е...
През вятър, през мъгла... разделят се сърцата...
Дори без да са си казали колко се обичат...
Руши се всичко в плен на суетата...
Някой ден...
Ще легна под онзи бял мрамор що ве веки студен е...
И тогава ще те пазя... Ще те желая... Ще си непокътната в мене
Ще те обичам... Ще чакам друг живот... Ново място и време
За да ти кажа... Аз те обичам... Ти си Единствена... Моя... Любов...
© Николай Todos los derechos reservados