Тъй както тялото затвор е за душата...
 Така и аз не ще ти кажа колко те обичам
 Годините минават... гори покълнаха от семената...
 Повяхват и замират сетивата... така и смелост не намерих...
 
 И ако някой... нейде... нявга... дефинира Красотата
 Моля те... Помни... Аз открих я първи в Теб - Жената
 И знай, не ще ти кажа колко те обичам...
 Защото грешна таз Любов е на земята

 Тъй крехка... мимолетна и ранима Тя е...
 През  вятър, през мъгла... разделят се сърцата...
 Дори без да са си казали колко се обичат...
 Руши се всичко в плен на суетата... 

 Някой ден...
 Ще легна под онзи бял мрамор що ве веки студен е... 
 И тогава ще те пазя... Ще те желая... Ще си непокътната в мене

 Ще те обичам... Ще чакам друг живот... Ново място и време

 За да ти кажа... Аз те обичам... Ти си Единствена... Моя... Любов...