Не си ме имал
Не си ме имал и насън,
дори да си преминал тайно нощем.
Един студен душ и си вън,
но просто с още някакъв си спомен.
Не си ме имал ако нощите
не съм превърнала в будуване,
когато мълчалив да си до мен
е повече, дори да не общуваме.
Не си ме имал ако в самота
не сложа чаша втора срещу мене,
ако не заключа пътната врата,
за да не може нивга да изчезнеш.
Ако не си говоря с нищото
и няма те като проекция
във триизмерното ми мислене,
ако не те възпея в песни...
Ако във топлата зора
се уча и отново сричам...
От улицата псе ще прибера,
но не и някой без да го обичам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
