Jan 21, 2020, 11:48 AM  

Не си ме имал 

  Poetry » Love
444 3 11

Не си ме имал и насън,
дори да си преминал тайно нощем.
Един студен душ и си вън,
но просто с още някакъв си спомен.
Не си ме имал ако нощите
не съм превърнала в будуване,
когато мълчалив да си до мен
е повече, дори да не общуваме.
Не си ме имал ако в самота 
не сложа чаша втора срещу мене,
ако не заключа пътната врата,
за да не може нивга да изчезнеш.
Ако не си говоря с нищото
и няма те като проекция
във триизмерното ми мислене,
ако не те възпея в песни...
Ако във топлата зора
се уча и отново сричам...
От улицата псе ще прибера,
но не и някой без да го обичам.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е добро. Дълбоко е, наистина човек не е имал друг, когато другият не е будувал и не е мислел за него.
  • Прекрасен финал...
    Не всеки го може... 🙂
  • Харесах категоричността на лирическата
  • Радвам се, че мина оттук, Ангелче (как ли се казваш, всъщност?)
  • Благодаря, Краси!
  • Не си ме имал, ако в самота
    не сложа чаша втора срещу мене,
    и само аз да виждам, че си там,
    защото ти си моята Вселена.
  • Гладих я, Антоне, и с пара , и без, ама много държа смисъла да не се изгуби, но пак ще включа ютията. Благодаря ви!
  • Поздравления! кареса ми!
  • Емоционално и вдъхновяващо! Сюжетът изключително ми харесва! Според мен композицията трябва да се изглади - на моменти лирическото послание се губи или се инвертира безпричинно.
  • Ами тъй де, да спрат да ме обвиняват, че не обичам бездомните гадинки.
  • "От улицата псе ще прибера,
    но не и някой без да го обичам."!!!
Random works
: ??:??