13 jun 2012, 11:45

Не си ми нужна ти, Мари-Хуана!...

  Poesía » Civil
2.5K 0 11

Не си ми нужна ти, Мари-Хуана!...
Нито ти - Хашишко хер Оин...
Достатъчно
                  душата ми
                                   замаяна е
от отровен дим...

Достатъчно
душата на народа,
                          задушена,
                                      пуши.
                                          И гори,

                                                  дими. -
От беззакония законни.
От цени
               и от храни
                                    отровни.
От идиотски бюрократщини.
От мафиотска партизанщина...
От сривове
                и взривове подземни...
От мечти окървавени...
От безобразни
                     скок-подскоци
на акцизи,
                    такси,
                                тоци...

Търгувайте,
                       пирувайте,
                                             мошеници,

дрогиращи деца!...
Опивайте се, клетници!...
А аз
         ще угася
                      последния си фас
върху сърцето си...



Марин Тачков
3-13 юни 2012 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за отзивите, Илко, Алина, Минка, Яна, Цвети, Петя, Павлина, Анастасия, Ивон, Елина, Дочка!
  • Когато ножът е до кокала опрял,
    а пък въжето на ръка е разстояние
    На кладата захвърлили мечти и идеали
    единствено това май ни остава...

    Поздравления и от мен!
  • Поздравления, Марин!
  • Силно! Истинско!
  • !!!!!*

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...