ти не си за мен,
че си сляп, и си глух,
и си нелеп,
и не можеш да обичаш,
и не искаш да се вричаш,
и никоя да го направиш не ще те убеди.
аз не съм за теб,
че съм бурна, и съм луда,
и слаба в твоите ръце,
и не мога да обичам
и да се вричам в друг, освен в теб,
и никой да го направя не ще ме убеди.
но в очите твои слепи, себе си пак виждам
и в ушите глухи моя стон ехти.
и този стих, и всеки друг, прости ми,
но на тебе посветих...
навсякъде те търсих, но само там открих.
и те създавам, и те трия, и после пак те пиша,
но в съзнанието теб кой ще заличи?
© Пясъчна Todos los derechos reservados