ти не си за мен,

че си сляп, и си глух,

и си нелеп,

и не можеш да обичаш,

и не искаш да се вричаш,

и никоя да го направиш не ще те убеди.

аз не съм за теб,

че съм бурна, и съм луда,

и слаба в твоите ръце,

и не мога да обичам

и да се вричам в друг, освен в теб,

и никой да го направя не ще ме убеди.

но в очите твои слепи, себе си пак виждам

и в ушите глухи моя стон ехти.

и този стих, и всеки друг, прости ми,

но на тебе посветих...

навсякъде те търсих, но само там открих.

и те създавам, и те трия, и после пак те пиша,

но в съзнанието теб кой ще заличи?