Не си отивай!

                    Не си отивай! Не ме оставяй сам

                   в прегръдката на здрача. Спри за миг!

                   Без теб ще страдам в света голям,

                   а душата ми ще бъде само стон и вик...

                   Аз знам – бях към тебе безразличен

                   и като слепец не виждах твоята любов!

                   Вратата се затвори...В мига драматичен

                   осъзнах – без теб светът е тъй суров...

                   Но така е в живота наш човешки

                   да оценяваме късно, когато загубим нещо,

                   а после страдаме за пагубните грешки

                   и молим се за прошка – на колене, горещо!