Не си отивай!

1.05.2005 г., 14:29 ч.

Поезия

961 0 0

Не си отивай! Не ме оставяй сам
в прегръдката на здрача. Спри за миг!
Без теб ще страдам в света голям,
а душата ми ще бъде само стон и вик...
Аз знам – бях към тебе безразличен
и като слепец не виждах твоята любов!
Вратата се затвори...В мига драматичен
осъзнах – без теб светът е тъй суров...
Но така е в живота наш човешки
да оценяваме късно, когато загубим нещо,
а после страдаме за пагубните грешки
и молим се за прошка – на колене, горещо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Пътят
Знак (От една болнична стая)

Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...
Метаморфоза

Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
Душа на жена

От какво точно днес заболя те, душа? Стига с тези измислени драми! – Имаш покрив и хляб, още рожба е...

Още произведения »