5 abr 2009, 20:06

Не си отивай

  Poesía
783 0 7

Почакай! Моля те не тръгвай!

Точно днес не си отивай!

Сърцето ми така недей изтръгва!

Слънцето във мене не убивай!

 

Недей приспива ветровете ми -

от толкоз търсене са се прегърбили...

Намирането беше във ръцете ми -

със загубата ще те върна ли?

 

Недей излива моята илюзия

за розовия вкус на летни нощи

и аромата на горчивите безлуния,

обрекли ни на три живота още!

 

Нима е малко, дето преживяхме,

и тъжно, смешно и красиво?

Та къс по къс със тебе се събрахме!

Завинаги! Не си отивай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....