Почакай! Моля те не тръгвай!
Точно днес не си отивай!
Сърцето ми така недей изтръгва!
Слънцето във мене не убивай!
Недей приспива ветровете ми -
от толкоз търсене са се прегърбили...
Намирането беше във ръцете ми -
със загубата ще те върна ли?
Недей излива моята илюзия
за розовия вкус на летни нощи
и аромата на горчивите безлуния,
обрекли ни на три живота още!
Нима е малко, дето преживяхме,
и тъжно, смешно и красиво?
Та къс по къс със тебе се събрахме!
Завинаги! Не си отивай!
© Миглена Цветкова Все права защищены