Apr 5, 2009, 8:06 PM

Не си отивай

  Poetry
781 0 7

Почакай! Моля те не тръгвай!

Точно днес не си отивай!

Сърцето ми така недей изтръгва!

Слънцето във мене не убивай!

 

Недей приспива ветровете ми -

от толкоз търсене са се прегърбили...

Намирането беше във ръцете ми -

със загубата ще те върна ли?

 

Недей излива моята илюзия

за розовия вкус на летни нощи

и аромата на горчивите безлуния,

обрекли ни на три живота още!

 

Нима е малко, дето преживяхме,

и тъжно, смешно и красиво?

Та къс по къс със тебе се събрахме!

Завинаги! Не си отивай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...