14 ene 2008, 17:19

Не си отивай

6.2K 0 15

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай!

Не ме оставяй

                      сам

                           без твоите ръце.

Не си отивай!

Никога

       не ще забравя

                     пламналото ти лице

и прекрасните

                       любими

                                   очи.

Остави!

Не ме обричай на изгнание!

Послушай -

      ще ти направя

               най-страшното

                            признание.

Земята -

       остава без слънца,

                 когато ти не си със мен.

Луната -

      не гали влюбени лица,

                 когато ти не си със мен.

Под мостовете

      не клокочат реките

и разбиват се

           несбъднати

                        мечтите,

                когато ти не си със мен.

Не си отивай

              в този ден

                     и никога,

                        никога

                        не ме оставяй

                                            сам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скъпи ми Светославе, скъпи приятели! Не обичам плагиатството в никаква степен и форма, но това тук засяга душата и сърцето ми! Книгата, Светослав, е стихосбирката на морския поет Иван Пейчев - "Сенки на Крила". Много те моля, приеми критиката ми като градивна, но едва ли някой ще толерира опитите ми да направя "кавър" на известен стих, на Яворов, например! Защото, Пейчев е величина от този калибър!А с реакцията "някъде из огромната ми библиотека" и "как е възможно", по-добре се изхили публично някъде или се измети от тук с извинителен поклон доземи!
  • Хареса ми много!!!
  • Да не ти пука! Ако знаеш че това е излязло от душатат ти и че си приличало на нещо друго какво от това - нито оня, нито този, ще са еднакви. Всеки ще носи своето си, така, че е на преценката на четящите го. Стиха си носи своето. Аз те поздравявам, звучи приятно макар и познато.
  • Обожавам песента и стихът ми хареса... имало общо... какво толкова... важно е кои струни на душата ти докосва, когато го четеш
  • Мислех си, че стихът ми ще породи една нормална и полезна дискусия.
    Затова и го поместих. Аз нямам нужда от точно такова изявяване. Друга ми е професията и там имам уважението на стотици млади и не толкова млади хора.
    Но след последните три коментара, за мене дискусията приключи.
    СЛАВИ

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...