14.01.2008 г., 17:19

Не си отивай

6.2K 0 15

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай!

Не ме оставяй

                      сам

                           без твоите ръце.

Не си отивай!

Никога

       не ще забравя

                     пламналото ти лице

и прекрасните

                       любими

                                   очи.

Остави!

Не ме обричай на изгнание!

Послушай -

      ще ти направя

               най-страшното

                            признание.

Земята -

       остава без слънца,

                 когато ти не си със мен.

Луната -

      не гали влюбени лица,

                 когато ти не си със мен.

Под мостовете

      не клокочат реките

и разбиват се

           несбъднати

                        мечтите,

                когато ти не си със мен.

Не си отивай

              в този ден

                     и никога,

                        никога

                        не ме оставяй

                                            сам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъпи ми Светославе, скъпи приятели! Не обичам плагиатството в никаква степен и форма, но това тук засяга душата и сърцето ми! Книгата, Светослав, е стихосбирката на морския поет Иван Пейчев - "Сенки на Крила". Много те моля, приеми критиката ми като градивна, но едва ли някой ще толерира опитите ми да направя "кавър" на известен стих, на Яворов, например! Защото, Пейчев е величина от този калибър!А с реакцията "някъде из огромната ми библиотека" и "как е възможно", по-добре се изхили публично някъде или се измети от тук с извинителен поклон доземи!
  • Хареса ми много!!!
  • Да не ти пука! Ако знаеш че това е излязло от душатат ти и че си приличало на нещо друго какво от това - нито оня, нито този, ще са еднакви. Всеки ще носи своето си, така, че е на преценката на четящите го. Стиха си носи своето. Аз те поздравявам, звучи приятно макар и познато.
  • Обожавам песента и стихът ми хареса... имало общо... какво толкова... важно е кои струни на душата ти докосва, когато го четеш
  • Мислех си, че стихът ми ще породи една нормална и полезна дискусия.
    Затова и го поместих. Аз нямам нужда от точно такова изявяване. Друга ми е професията и там имам уважението на стотици млади и не толкова млади хора.
    Но след последните три коментара, за мене дискусията приключи.
    СЛАВИ

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...