14 янв. 2008 г., 17:19

Не си отивай

6.2K 0 15

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай!

Не ме оставяй

                      сам

                           без твоите ръце.

Не си отивай!

Никога

       не ще забравя

                     пламналото ти лице

и прекрасните

                       любими

                                   очи.

Остави!

Не ме обричай на изгнание!

Послушай -

      ще ти направя

               най-страшното

                            признание.

Земята -

       остава без слънца,

                 когато ти не си със мен.

Луната -

      не гали влюбени лица,

                 когато ти не си със мен.

Под мостовете

      не клокочат реките

и разбиват се

           несбъднати

                        мечтите,

                когато ти не си със мен.

Не си отивай

              в този ден

                     и никога,

                        никога

                        не ме оставяй

                                            сам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скъпи ми Светославе, скъпи приятели! Не обичам плагиатството в никаква степен и форма, но това тук засяга душата и сърцето ми! Книгата, Светослав, е стихосбирката на морския поет Иван Пейчев - "Сенки на Крила". Много те моля, приеми критиката ми като градивна, но едва ли някой ще толерира опитите ми да направя "кавър" на известен стих, на Яворов, например! Защото, Пейчев е величина от този калибър!А с реакцията "някъде из огромната ми библиотека" и "как е възможно", по-добре се изхили публично някъде или се измети от тук с извинителен поклон доземи!
  • Хареса ми много!!!
  • Да не ти пука! Ако знаеш че това е излязло от душатат ти и че си приличало на нещо друго какво от това - нито оня, нито този, ще са еднакви. Всеки ще носи своето си, така, че е на преценката на четящите го. Стиха си носи своето. Аз те поздравявам, звучи приятно макар и познато.
  • Обожавам песента и стихът ми хареса... имало общо... какво толкова... важно е кои струни на душата ти докосва, когато го четеш
  • Мислех си, че стихът ми ще породи една нормална и полезна дискусия.
    Затова и го поместих. Аз нямам нужда от точно такова изявяване. Друга ми е професията и там имам уважението на стотици млади и не толкова млади хора.
    Но след последните три коментара, за мене дискусията приключи.
    СЛАВИ

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...