14 янв. 2008 г., 17:19

Не си отивай

6.2K 0 15

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай!

Не ме оставяй

                      сам

                           без твоите ръце.

Не си отивай!

Никога

       не ще забравя

                     пламналото ти лице

и прекрасните

                       любими

                                   очи.

Остави!

Не ме обричай на изгнание!

Послушай -

      ще ти направя

               най-страшното

                            признание.

Земята -

       остава без слънца,

                 когато ти не си със мен.

Луната -

      не гали влюбени лица,

                 когато ти не си със мен.

Под мостовете

      не клокочат реките

и разбиват се

           несбъднати

                        мечтите,

                когато ти не си със мен.

Не си отивай

              в този ден

                     и никога,

                        никога

                        не ме оставяй

                                            сам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скъпи ми Светославе, скъпи приятели! Не обичам плагиатството в никаква степен и форма, но това тук засяга душата и сърцето ми! Книгата, Светослав, е стихосбирката на морския поет Иван Пейчев - "Сенки на Крила". Много те моля, приеми критиката ми като градивна, но едва ли някой ще толерира опитите ми да направя "кавър" на известен стих, на Яворов, например! Защото, Пейчев е величина от този калибър!А с реакцията "някъде из огромната ми библиотека" и "как е възможно", по-добре се изхили публично някъде или се измети от тук с извинителен поклон доземи!
  • Хареса ми много!!!
  • Да не ти пука! Ако знаеш че това е излязло от душатат ти и че си приличало на нещо друго какво от това - нито оня, нито този, ще са еднакви. Всеки ще носи своето си, така, че е на преценката на четящите го. Стиха си носи своето. Аз те поздравявам, звучи приятно макар и познато.
  • Обожавам песента и стихът ми хареса... имало общо... какво толкова... важно е кои струни на душата ти докосва, когато го четеш
  • Мислех си, че стихът ми ще породи една нормална и полезна дискусия.
    Затова и го поместих. Аз нямам нужда от точно такова изявяване. Друга ми е професията и там имам уважението на стотици млади и не толкова млади хора.
    Но след последните три коментара, за мене дискусията приключи.
    СЛАВИ

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...