Jan 14, 2008, 5:19 PM

Не си отивай

  Poetry » Love
6.2K 0 15

НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай!

Не ме оставяй

                      сам

                           без твоите ръце.

Не си отивай!

Никога

       не ще забравя

                     пламналото ти лице

и прекрасните

                       любими

                                   очи.

Остави!

Не ме обричай на изгнание!

Послушай -

      ще ти направя

               най-страшното

                            признание.

Земята -

       остава без слънца,

                 когато ти не си със мен.

Луната -

      не гали влюбени лица,

                 когато ти не си със мен.

Под мостовете

      не клокочат реките

и разбиват се

           несбъднати

                        мечтите,

                когато ти не си със мен.

Не си отивай

              в този ден

                     и никога,

                        никога

                        не ме оставяй

                                            сам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Скъпи ми Светославе, скъпи приятели! Не обичам плагиатството в никаква степен и форма, но това тук засяга душата и сърцето ми! Книгата, Светослав, е стихосбирката на морския поет Иван Пейчев - "Сенки на Крила". Много те моля, приеми критиката ми като градивна, но едва ли някой ще толерира опитите ми да направя "кавър" на известен стих, на Яворов, например! Защото, Пейчев е величина от този калибър!А с реакцията "някъде из огромната ми библиотека" и "как е възможно", по-добре се изхили публично някъде или се измети от тук с извинителен поклон доземи!
  • Хареса ми много!!!
  • Да не ти пука! Ако знаеш че това е излязло от душатат ти и че си приличало на нещо друго какво от това - нито оня, нито този, ще са еднакви. Всеки ще носи своето си, така, че е на преценката на четящите го. Стиха си носи своето. Аз те поздравявам, звучи приятно макар и познато.
  • Обожавам песента и стихът ми хареса... имало общо... какво толкова... важно е кои струни на душата ти докосва, когато го четеш
  • Мислех си, че стихът ми ще породи една нормална и полезна дискусия.
    Затова и го поместих. Аз нямам нужда от точно такова изявяване. Друга ми е професията и там имам уважението на стотици млади и не толкова млади хора.
    Но след последните три коментара, за мене дискусията приключи.
    СЛАВИ

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...