Не си отивай. Недей да тръгваш -
в гората славейче мълчи...
Та нали, когато ме прегърнеш,
в небето раждат се звезди!
Ела, постой за миг до мене,
инак нищо не е този свят.
Дори да имам много време,
дори и да съм вечно млад!
Не ме оставяй да загина!
Ръката ми във твойта поеми.
Макар далеч да си, но да те има -
макар да те превърна във сълзи!