Не си отивай

Poesía

860 0 1

Не си отивай. Недей да тръгваш -

в гората славейче мълчи...

Та нали, когато ме прегърнеш,

в небето раждат се звезди!

Ела, постой за миг до мене,

инак нищо не е този свят.

Дори да имам много време,

дори и да съм вечно млад!

Не ме оставяй да загина!

Ръката ми във твойта поеми.

Макар далеч да си, но да те има -

макар да те превърна във сълзи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Скитницa

Красиво! Изпълнено с романтичен копнеж...

2021-09-12T21:50:23+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0