31 oct 2005, 20:20

Не си отивай, Детство!

  Poesía
1.4K 0 2
             Не! Не си отивай!
             Чуваш ли!
             Поспри за малко,
                        Детство.
             Спри, върни ми
                     щедростта.
             Онази, със която стоплях
             малките, студени
                              сърчица.

             Детство, подай ми
                  старите играчки
             и късичките рокли
                              ми върни.
             Аз съм малка,
             чуваш ли ме?
             Аз съм още малка!
             Моля те,
             стопли със песните си
                   моите игри!

             И не си отивай
                  толкова внезапно.
             Не ме наказвай
                със коварна самота.
             Така ли се отплащаш ти
                     за всяка щедрост
             дадена от детските сърца?

             Детство,
             защо ми вземаш
                 даже и мечтите?
             Какво ще правя аз
                    без капка светлинка?
             Не ми отнемай
                 куклите, игрите
             и ще ти подаря
                        една сълза...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...