planinska (Димитрина Станчева) planinska (Димитрина Станчева)
110
Oct 31, 2005, 8:20 PM

Не си отивай, Детство!

  Poetry
1.4K 0 2
             Не! Не си отивай!
             Чуваш ли!
             Поспри за малко,
                        Детство.
             Спри, върни ми
                     щедростта.
             Онази, със която стоплях
             малките, студени
                              сърчица.

             Детство, подай ми
                  старите играчки
             и късичките рокли
                              ми върни.
             Аз съм малка,
             чуваш ли ме?
             Аз съм още малка!
             Моля те,
             стопли със песните си
                   моите игри!

             И не си отивай
                  толкова внезапно.
             Не ме наказвай
                със коварна самота.
             Така ли се отплащаш ти
                     за всяка щедрост
             дадена от детските сърца?

             Детство,
             защо ми вземаш
                 даже и мечтите?
             Какво ще правя аз
                    без капка светлинка?
             Не ми отнемай
                 куклите, игрите
             и ще ти подаря
                        една сълза...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0