Не си отивай, Детство!
1.4K
0
2
Не! Не си отивай!
Чуваш ли!
Поспри за малко,
Детство.
Спри, върни ми
щедростта.
Онази, със която стоплях
малките, студени
сърчица.
Детство, подай ми
старите играчки
и късичките рокли
ми върни.
Аз съм малка,
чуваш ли ме?
Аз съм още малка!
Моля те,
стопли със песните си
моите игри!
И не си отивай
толкова внезапно.
Не ме наказвай
със коварна самота.
Така ли се отплащаш ти
за всяка щедрост
дадена от детските сърца?
Детство,
защо ми вземаш
даже и мечтите?
Какво ще правя аз
без капка светлинка?
Не ми отнемай
куклите, игрите
и ще ти подаря
една сълза...
Чуваш ли!
Поспри за малко,
Детство.
Спри, върни ми
щедростта.
Онази, със която стоплях
малките, студени
сърчица.
Детство, подай ми
старите играчки
и късичките рокли
ми върни.
Аз съм малка,
чуваш ли ме?
Аз съм още малка!
Моля те,
стопли със песните си
моите игри!
И не си отивай
толкова внезапно.
Не ме наказвай
със коварна самота.
Така ли се отплащаш ти
за всяка щедрост
дадена от детските сърца?
Детство,
защо ми вземаш
даже и мечтите?
Какво ще правя аз
без капка светлинка?
Не ми отнемай
куклите, игрите
и ще ти подаря
една сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени
