10 feb 2016, 13:59

Не сме достатъчни

  Poesía » Otra
479 0 1

Не сме достатъчни! Наясно сте, нали?

Не можем с гръм небето да разтърсим.

Не ние правим ручеите на реки.

И себе си все още търсим.

 

На планините твърдостта не е от нас.

И океаните безбрежни не владеем.

Откъсва се от времето ни час,

а ние да го хванем не умеем.

 

Див звяр да спрем с ръка едва ли можем.

И птицата в простора не достигаме.

Светът около нас е толкоз сложен,

във вечните му тайни се оплитаме.

 

Но често в гордостта си заслепени

отхвърляме Твореца и се считаме за богове.

А Той – с ръце прободени, към нас прострени,

с любов безкрайна търпеливо ни зове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добър ритъм, който има и в другите стихотворения. Поантата е малко далеч от светогледа ми, но е добра, смислена поезия според мен.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...