Не сме достатъчни
Не сме достатъчни! Наясно сте, нали?
Не можем с гръм небето да разтърсим.
Не ние правим ручеите на реки.
И себе си все още търсим.
На планините твърдостта не е от нас.
И океаните безбрежни не владеем.
Откъсва се от времето ни час,
а ние да го хванем не умеем.
Див звяр да спрем с ръка едва ли можем.
И птицата в простора не достигаме.
Светът около нас е толкоз сложен,
във вечните му тайни се оплитаме.
Но често в гордостта си заслепени
отхвърляме Твореца и се считаме за богове.
А Той – с ръце прободени, към нас прострени,
с любов безкрайна търпеливо ни зове.
© Галина Пенева All rights reserved.
