10 февр. 2016 г., 13:59

Не сме достатъчни

481 0 1

Не сме достатъчни! Наясно сте, нали?

Не можем с гръм небето да разтърсим.

Не ние правим ручеите на реки.

И себе си все още търсим.

 

На планините твърдостта не е от нас.

И океаните безбрежни не владеем.

Откъсва се от времето ни час,

а ние да го хванем не умеем.

 

Див звяр да спрем с ръка едва ли можем.

И птицата в простора не достигаме.

Светът около нас е толкоз сложен,

във вечните му тайни се оплитаме.

 

Но често в гордостта си заслепени

отхвърляме Твореца и се считаме за богове.

А Той – с ръце прободени, към нас прострени,

с любов безкрайна търпеливо ни зове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добър ритъм, който има и в другите стихотворения. Поантата е малко далеч от светогледа ми, но е добра, смислена поезия според мен.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...