10.02.2016 г., 13:59

Не сме достатъчни

480 0 1

Не сме достатъчни! Наясно сте, нали?

Не можем с гръм небето да разтърсим.

Не ние правим ручеите на реки.

И себе си все още търсим.

 

На планините твърдостта не е от нас.

И океаните безбрежни не владеем.

Откъсва се от времето ни час,

а ние да го хванем не умеем.

 

Див звяр да спрем с ръка едва ли можем.

И птицата в простора не достигаме.

Светът около нас е толкоз сложен,

във вечните му тайни се оплитаме.

 

Но често в гордостта си заслепени

отхвърляме Твореца и се считаме за богове.

А Той – с ръце прободени, към нас прострени,

с любов безкрайна търпеливо ни зове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добър ритъм, който има и в другите стихотворения. Поантата е малко далеч от светогледа ми, но е добра, смислена поезия според мен.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...