Не сме достатъчни! Наясно сте, нали?

Не можем с гръм небето да разтърсим.

Не ние правим ручеите на реки.

И себе си все още търсим.

На планините твърдостта не е от нас.

И океаните безбрежни не владеем.

Откъсва се от времето ни час,

а ние да го хванем не умеем.

Див звяр да спрем с ръка едва ли можем.

И птицата в простора не достигаме.

Светът около нас е толкоз сложен,

във вечните му тайни се оплитаме.

Но често в гордостта си заслепени

отхвърляме Твореца и се считаме за богове.

А Той – с ръце прободени, към нас прострени,

с любов безкрайна търпеливо ни зове.