11 jul 2015, 18:43

Не смей

  Poesía
1K 0 2

Не смей да наричаш нашето любов!

Аз не правя така с любимите хора. Дори да издъхна за теб бях готов... Но лъжите ти ми причиниха страшна умора.
Не смей да разказваш на други за мене!  Как си ме имал и какво съм ти дал. Всичко ще мине, всичко ще е до време! Без тази обида, хвърлена по мен, като кал.
Не смей след време тук да се връщаш! Този шамар поне ми спести! Не се обаждай, щом моята липса почувстваш! Не искам от тебе нови сълзи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Викторио Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...