11.07.2015 г., 18:43

Не смей

1K 0 2

Не смей да наричаш нашето любов!

Аз не правя така с любимите хора. Дори да издъхна за теб бях готов... Но лъжите ти ми причиниха страшна умора.
Не смей да разказваш на други за мене!  Как си ме имал и какво съм ти дал. Всичко ще мине, всичко ще е до време! Без тази обида, хвърлена по мен, като кал.
Не смей след време тук да се връщаш! Този шамар поне ми спести! Не се обаждай, щом моята липса почувстваш! Не искам от тебе нови сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Викторио Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...