(не)сонет за (...)Касандра

                                                        по Ронсар

Косите ти – вълни от шоколад

завличат бавно всеки поглед

към сочните ти устни ад-

червени, в средата на които лед

се крие. Дори и Адът не е

край щастлив на всичките неволи,

сърцето щом не може там да тлее,

а гаснещо пред портите се моли.

Ще прося, ще чакам да отвориш

тез устни ад-червени, с които не говориш

никога във сънищата мои.

Понякога се чудя: дали

змии отровни не са били

косите ти завличащи?

                                          19.03.2020