по Ронсар
Косите ти – вълни от шоколад
завличат бавно всеки поглед
към сочните ти устни ад-
червени, в средата на които лед
се крие. Дори и Адът не е
край щастлив на всичките неволи,
сърцето щом не може там да тлее,
а гаснещо пред портите се моли.
Ще прося, ще чакам да отвориш
тез устни ад-червени, с които не говориш
никога във сънищата мои. ...