(не)сонет за (...)Касандра
1.2K
0
0
по Ронсар
Косите ти – вълни от шоколад
завличат бавно всеки поглед
към сочните ти устни ад-
червени, в средата на които лед
се крие. Дори и Адът не е
край щастлив на всичките неволи,
сърцето щом не може там да тлее,
а гаснещо пред портите се моли.
Ще прося, ще чакам да отвориш
тез устни ад-червени, с които не говориш
никога във сънищата мои.
Понякога се чудя: дали
змии отровни не са били
косите ти завличащи?
19.03.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Драгомир Лаброев Всички права запазени
