5 jun 2010, 10:32

Не спирай 

  Poesía » De amor
843 0 3

Не спирай, любов,  да ме мъчиш.

Не спирай да вярваш във мен.

В прегръдката твоя намирам

отново аз смисъл за мен –

да плача, да блъскам,

дори да крещя, че може би

трябва да бъда сама.

Не, любов!

Ти не слушай това!

Усмихни се и пак ме целувай!

Във сърцето на моята силна тъга

пак си ти, пак за тебе копнея!

Пак за теб аз крещя

и заспивам в сълзите си.

Пак любов ми е нужна, знай – винаги!

Аз съм силна в ръцете ти мраморни.

В тях аз знам за какво ще живея –

пак за теб и прегръдките пламенни

на човека, за който копнея!

 

© Снежина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??