Не спирай
Не спирай, любов, да ме мъчиш.
Не спирай да вярваш във мен.
В прегръдката твоя намирам
отново аз смисъл за мен –
да плача, да блъскам,
дори да крещя, че може би
трябва да бъда сама.
Не, любов!
Ти не слушай това!
Усмихни се и пак ме целувай!
Във сърцето на моята силна тъга
пак си ти, пак за тебе копнея!
Пак за теб аз крещя
и заспивам в сълзите си.
Пак любов ми е нужна, знай – винаги!
Аз съм силна в ръцете ти мраморни.
В тях аз знам за какво ще живея –
пак за теб и прегръдките пламенни
на човека, за който копнея!
© Снежина All rights reserved.
