Не спирай полета на птици!
Не хвърляй камък по пернати,
когато им завидиш за крила.
Очите им са твоето богатство,
контури различават в тъмнина.
Свободни, реещи се в полет,
достигат невъзможна висота.
Какво, че наблюдаваш ги отдолу,
огледай със очите им света.
Тревоги стават по-далечни,
наоколо се шири красота,
във въздуха се носят нежни трели,
подсвиркваш вече весело с уста.
Не спирай порива на птици.
Не им завиждай - имат си крила.
Послушай ги. Порадвай се, че жив си.
Какво ни трябва? Стигат сетива.
© Ани Виделова Todos los derechos reservados