27 feb 2007, 9:52

Не спирай последния ми грях

  Poesía
995 0 28
По стиховете на Нети ( Анета) – „За последно...” ; Незабравима ( Креми) - ; „Нека е грях”  и kity ( Людмила Нилсън) –  „ Как ще я спреш?”


Завърнах се при теб за да лудувам.

Това съм аз със моите мечти.

Желая, любя без да се преструвам.

В сърцето си „ под ключ” ме приюти.

 

Танцувам, пея. Времето е наше.

Ела със мен, във танца се впусни.

Не се плаши, живота е прекрасен.

Усмихвай се! Сега сме аз и ти .

 

Защо си тъжна?  Всичко ли те плаши?

Ти чувства подари ми, но и грях.

Сега е късно да се връщаме обратно.

И с теб ще бъда както си мечтах.

 

Начало ново имаме в сърцата.

Поставило  невидими следи.

В сън приказен се рее днес душата.

И плаче тихо със радостни сълзи.

 

Последен грях за двама ни това е.

Така ни е орисала съдбата.

Отдавна отболяха всички рани.

Не спирай обичта в сърцата.

 

Спокойствието... то е отлетяло.

Сега е ред на бури, урагани.

От силата на любовта родени.

От чувствата, от двама ни мечтани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...