Не спирай последния ми грях
Завърнах се при теб за да лудувам.
Това съм аз със моите мечти.
Желая, любя без да се преструвам.
В сърцето си „ под ключ” ме приюти.
Танцувам, пея. Времето е наше.
Ела със мен, във танца се впусни.
Не се плаши, живота е прекрасен.
Усмихвай се! Сега сме аз и ти .
Защо си тъжна? Всичко ли те плаши?
Ти чувства подари ми, но и грях.
Сега е късно да се връщаме обратно.
И с теб ще бъда както си мечтах.
Начало ново имаме в сърцата.
Поставило невидими следи.
В сън приказен се рее днес душата.
И плаче тихо със радостни сълзи.
Последен грях за двама ни това е.
Така ни е орисала съдбата.
Отдавна отболяха всички рани.
Не спирай обичта в сърцата.
Спокойствието... то е отлетяло.
Сега е ред на бури, урагани.
От силата на любовта родени.
От чувствата, от двама ни мечтани.
© Христо Костов All rights reserved.
