16 dic 2009, 8:12

Не спирам... 

  Poesía » Filosófica
929 0 27
Животът крие много тайни
и дебнат бури в този свят.
Усмихвам се, но аз си зная -
през преспи и в мъгли вървя...
Отново вятър безпощаден
лицето реже като нож.
Гори в сърцето синя клада,
в душата пада зимна нощ...
Не спирам - вижда му се краят.
На помощ вярата зова.
Усмихвам се, защото зная -
към утро слънчево вървя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??