16.12.2009 г., 8:12 ч.

Не спирам... 

  Поезия » Философска
861 0 27

 

Животът крие много тайни

и дебнат бури в този свят.

Усмихвам се, но аз си зная -

през преспи и в мъгли вървя...

 

Отново вятър безпощаден

лицето реже като нож.

Гори в сърцето синя клада,

в душата пада зимна нощ...

 

Не спирам - вижда му се краят.

На помощ вярата зова.

Усмихвам се, защото зная -

към утро слънчево вървя.

 

 

 

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??