Не спирам нощем да се моля...

17 mar 2019, 11:05

Poesía » Otra

354 0 3

Отдавна искам да престана да говоря,

а още по- преди се отегчих да слушам.
Привидно земен - непозната роля,
.... накъртва някак, идва ми до гуша.
Но нощем, нощем, нощем... всяка вечер,
когато суетите хъркат - бесни кучки,
когато пак съм малко, мъничко човече
и търся захарни звезди... на бучки,
си лягам тихо, мълком със очи
се кръстя тайно и събирам воля,
бездумен, чакащ да не ми личи
как нощем не преставам да се моля...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ена (Елена Гоцева)

2019-03-17T16:49:53+02:00

И аз се присъединявам към казавоно от Красимира. И бих добавила, че стихът, освен това, е и много актуален и предизвикателен.
Харесах!
bladewolf (Ботьо Петков)

2019-03-17T15:16:28+02:00

Благодаря от сърце!
ИнаКалина

2019-03-17T14:54:51+02:00

Захарни звезди на бучки... са твоите стихчета Ботьо. Поздрави!