Не спирам нощем да се моля...
Отдавна искам да престана да говоря,
а още по- преди се отегчих да слушам.
Привидно земен - непозната роля,
.... накъртва някак, идва ми до гуша.
Но нощем, нощем, нощем... всяка вечер,
когато суетите хъркат - бесни кучки,
когато пак съм малко, мъничко човече
и търся захарни звезди... на бучки,
си лягам тихо, мълком със очи
се кръстя тайно и събирам воля,
бездумен, чакащ да не ми личи
как нощем не преставам да се моля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ботьо Петков Всички права запазени
