17.03.2019 г., 11:05 ч.

Не спирам нощем да се моля... 

  Поезия » Друга
265 0 3

Отдавна искам да престана да говоря,

а още по- преди се отегчих да слушам.
Привидно земен - непозната роля,
.... накъртва някак, идва ми до гуша. 
Но нощем, нощем, нощем... всяка вечер,
когато суетите хъркат - бесни кучки,
когато пак съм малко, мъничко човече
и търся захарни звезди... на бучки, 
си лягам тихо, мълком със очи 
се кръстя тайно и събирам воля, 
бездумен, чакащ да не ми личи 
как нощем не преставам да се моля...

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз се присъединявам към казавоно от Красимира. И бих добавила, че стихът, освен това, е и много актуален и предизвикателен.
    Харесах!
  • Благодаря от сърце!
  • Захарни звезди на бучки... са твоите стихчета Ботьо. Поздрави!
Предложения
: ??:??