Не спирам нощем да се моля...
Отдавна искам да престана да говоря,
а още по- преди се отегчих да слушам.
Привидно земен - непозната роля,
.... накъртва някак, идва ми до гуша.
Но нощем, нощем, нощем... всяка вечер,
когато суетите хъркат - бесни кучки,
когато пак съм малко, мъничко човече
и търся захарни звезди... на бучки,
си лягам тихо, мълком със очи
се кръстя тайно и събирам воля,
бездумен, чакащ да не ми личи
как нощем не преставам да се моля...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ботьо Петков Все права защищены
