Не-среща
Не беше ти... Как би могъл да бъдеш -
кракът ти не е стъпвал във Мадрид!
Човекът продължи. Зави зад ъгъла,
а розата над тухления зид
помилвана от бързащия вятър
направи реверанс, но не на мен -
пред мен, прегърнати в захлас, вървяха
едно момиче и едно момче.
И слънцето, надникнало зад блока,
помилва тях, а мене заслепи...
От него просълзих, а не от болката - ...