Не-среща
Не-среща
Не беше ти... Как би могъл да бъдеш -
кракът ти не е стъпвал във Мадрид!
Човекът продължи. Зави зад ъгъла,
а розата над тухления зид
помилвана от бързащия вятър
направи реверанс, но не на мен -
пред мен, прегърнати в захлас, вървяха
едно момиче и едно момче.
И слънцето, надникнало зад блока,
помилва тях, а мене заслепи...
От него просълзих, а не от болката -
нали отдавна я превърнах в стих?
Нали уж бях от нея аз по-силна,
повярвала на оня философ,
съветващ да не плачем, че е минало,
а да се смеем с глас, че е било?
Засмях се, да! Над себе си, обаче!
И продължих, разбрала изведнъж:
сърцето ум не ще - не е глупаче!
И няма да излъже - не е мъж...
© Петя Божилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Как точно го рисуваш.Със усмивка.
Надмогнала лъжите и остатъка
от чувство като таралеж бодливо.
Било е някога.Сега е прах по вятъра....
Сякаш ми четеш мислите! Аплодирам! -
Стиховете ти са прекрасни, особено този! Чак ми загорча в устата... от мъжки лъжи...
-
Сърцето не лъже, но понякога ни подвежда - неволно...
Хубав стих! -
Сигурно е така въздействащо, защото е преживяно.
Е, не всички мъже са лъжци. Някои не могат да лъжат. Може би са глупави или имат влюбени сърца, та затова...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ели, така е.
Кети, благодаря ти, мила!
Доче, надмогнато е, мила, благодаря! Беше само миг, след това животът си продължи по пътя