Не-среща
Не-среща
Не беше ти... Как би могъл да бъдеш -
кракът ти не е стъпвал във Мадрид!
Човекът продължи. Зави зад ъгъла,
а розата над тухления зид
помилвана от бързащия вятър
направи реверанс, но не на мен -
пред мен, прегърнати в захлас, вървяха
едно момиче и едно момче.
И слънцето, надникнало зад блока,
помилва тях, а мене заслепи...
От него просълзих, а не от болката -
нали отдавна я превърнах в стих?
Нали уж бях от нея аз по-силна,
повярвала на оня философ,
съветващ да не плачем, че е минало,
а да се смеем с глас, че е било?
Засмях се, да! Над себе си, обаче!
И продължих, разбрала изведнъж:
сърцето ум не ще - не е глупаче!
И няма да излъже - не е мъж...
© Петя Божилова All rights reserved.
