13 feb 2007, 21:43

Не сте сами

  Poesía
1.2K 0 5

В израз на съпричастие към
несправедливо осъдените български медици в Либия


Един живот...
И всеки в него
носи своя кръст,
има собствена съдба,
която казват написана
е с Божия ръка.
И ние живеем този живот.
Към победи разни се стремим,
искаме все по-нагоре
и надалече да летим.
С много усилия и жертви,
макар и трудно,
но успяваме да излетим,
уви обаче... не знаейки
докъде, кога и как ще долетим...

Ето с този полет
стигнахте до тук -
където сякаш вече няма
красиви мечти,
а само сълзи, тъжни очи
и лица, белязани
от отровата на действителността;
където надеждата пак да излетите
и силата на справедливостта
като че са отдавна забравени.
Но кой друг... кой друг
може да разпери вашите крила,
освен самите вие.
Въпреки че това е още невъзможно,
трябва да мечтаете
и да мислите за онези мигове,
в които отново на воля,
свободни ще летите.
И с тези свои мечти
да напишете сами вашите съдби;
защото Божията воля
е да се сбъдва това,
което истински желаем,
да вярваме в себе си
и в Неговите чудеса.

Нека всички направим така,
високо пак да залетите;
Нека заедно да замечтаем
и нека знаем,
че Не Сте Сами -
че Бог е с Вас и с всички Нас!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Адамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...