Feb 13, 2007, 9:43 PM

Не сте сами

  Poetry
1.2K 0 5

В израз на съпричастие към
несправедливо осъдените български медици в Либия


Един живот...
И всеки в него
носи своя кръст,
има собствена съдба,
която казват написана
е с Божия ръка.
И ние живеем този живот.
Към победи разни се стремим,
искаме все по-нагоре
и надалече да летим.
С много усилия и жертви,
макар и трудно,
но успяваме да излетим,
уви обаче... не знаейки
докъде, кога и как ще долетим...

Ето с този полет
стигнахте до тук -
където сякаш вече няма
красиви мечти,
а само сълзи, тъжни очи
и лица, белязани
от отровата на действителността;
където надеждата пак да излетите
и силата на справедливостта
като че са отдавна забравени.
Но кой друг... кой друг
може да разпери вашите крила,
освен самите вие.
Въпреки че това е още невъзможно,
трябва да мечтаете
и да мислите за онези мигове,
в които отново на воля,
свободни ще летите.
И с тези свои мечти
да напишете сами вашите съдби;
защото Божията воля
е да се сбъдва това,
което истински желаем,
да вярваме в себе си
и в Неговите чудеса.

Нека всички направим така,
високо пак да залетите;
Нека заедно да замечтаем
и нека знаем,
че Не Сте Сами -
че Бог е с Вас и с всички Нас!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Адамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...