ada__ (Анна Адамова)
36 25
Feb 13, 2007, 9:43 PM

Не сте сами 

  Poetry
999 0 5

В израз на съпричастие към
несправедливо осъдените български медици в Либия


Един живот...
И всеки в него
носи своя кръст,
има собствена съдба,
която казват написана
е с Божия ръка.
И ние живеем този живот.
Към победи разни се стремим,
искаме все по-нагоре
и надалече да летим.
С много усилия и жертви,
макар и трудно,
но успяваме да излетим,
уви обаче... не знаейки
докъде, кога и как ще долетим...

Ето с този полет
стигнахте до тук -
където сякаш вече няма
красиви мечти,
а само сълзи, тъжни очи
и лица, белязани
от отровата на действителността;
където надеждата пак да излетите
и силата на справедливостта
като че са отдавна забравени.
Но кой друг... кой друг
може да разпери вашите крила,
освен самите вие.
Въпреки че това е още невъзможно,
трябва да мечтаете
и да мислите за онези мигове,
в които отново на воля,
свободни ще летите.
И с тези свои мечти
да напишете сами вашите съдби;
защото Божията воля
е да се сбъдва това,
което истински желаем,
да вярваме в себе си
и в Неговите чудеса.

Нека всички направим така,
високо пак да залетите;
Нека заедно да замечтаем
и нека знаем,
че Не Сте Сами -
че Бог е с Вас и с всички Нас!


© Анна Адамова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??