29 abr 2020, 4:25

Не стига ли?

1.3K 1 0

Защо ме гледаш така?

Не ме ли гледаше с тези очи,

когато ме лъжеше нагло,

че искаш да бъдеш със мен?

 

Защо ми протягаш ръка?

Молиш за прошка, защо?

Нима не бе я протегнал пак нея,

когато ми каза: „Не се получава…”

 

Играеш си със сърцето ми.

Добре знаеш, че няма да издържи дълго.

В един хубав ден

ще спре тихомълком…

 

Всичко е загубено!

Не искам да ти преча.

Не искам да ти се натрапвам.

Стига вече!

 

„Тръгвай си!

Ще оцелея!”

Думи, изречени с стон.

Думи тежки, но уви – лъжовни.

 

Не мога да ги изрека.

Сетивата не ме слушат.

Продължавай своята игра,

можеш още да ме лъжеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Тимофеева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...