29.04.2020 г., 4:25

Не стига ли?

1.3K 1 0

Защо ме гледаш така?

Не ме ли гледаше с тези очи,

когато ме лъжеше нагло,

че искаш да бъдеш със мен?

 

Защо ми протягаш ръка?

Молиш за прошка, защо?

Нима не бе я протегнал пак нея,

когато ми каза: „Не се получава…”

 

Играеш си със сърцето ми.

Добре знаеш, че няма да издържи дълго.

В един хубав ден

ще спре тихомълком…

 

Всичко е загубено!

Не искам да ти преча.

Не искам да ти се натрапвам.

Стига вече!

 

„Тръгвай си!

Ще оцелея!”

Думи, изречени с стон.

Думи тежки, но уви – лъжовни.

 

Не мога да ги изрека.

Сетивата не ме слушат.

Продължавай своята игра,

можеш още да ме лъжеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тимофеева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...