Защо ме гледаш така?

Не ме ли гледаше с тези очи,

когато ме лъжеше нагло,

че искаш да бъдеш със мен?

Защо ми протягаш ръка?

Молиш за прошка, защо?

Нима не бе я протегнал пак нея,

когато ми каза: „Не се получава…”

Играеш си със сърцето ми.

Добре знаеш, че няма да издържи дълго.

В един хубав ден

ще спре тихомълком…

Всичко е загубено!

Не искам да ти преча.

Не искам да ти се натрапвам.

Стига вече!

„Тръгвай си!

Ще оцелея!”

Думи, изречени с стон.

Думи тежки, но уви – лъжовни.

Не мога да ги изрека.

Сетивата не ме слушат.

Продължавай своята игра,

можеш още да ме лъжеш!