Не стига ли?
Защо ме гледаш така?
Не ме ли гледаше с тези очи,
когато ме лъжеше нагло,
че искаш да бъдеш със мен?
Защо ми протягаш ръка?
Молиш за прошка, защо?
Нима не бе я протегнал пак нея,
когато ми каза: „Не се получава…”
Играеш си със сърцето ми.
Добре знаеш, че няма да издържи дълго.
В един хубав ден
ще спре тихомълком…
Всичко е загубено!
Не искам да ти преча.
Не искам да ти се натрапвам.
Стига вече!
„Тръгвай си!
Ще оцелея!”
Думи, изречени с стон.
Думи тежки, но уви – лъжовни.
Не мога да ги изрека.
Сетивата не ме слушат.
Продължавай своята игра,
можеш още да ме лъжеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тимофеева Всички права запазени