29 апр. 2020 г., 04:25

Не стига ли?

1.3K 1 0

Защо ме гледаш така?

Не ме ли гледаше с тези очи,

когато ме лъжеше нагло,

че искаш да бъдеш със мен?

 

Защо ми протягаш ръка?

Молиш за прошка, защо?

Нима не бе я протегнал пак нея,

когато ми каза: „Не се получава…”

 

Играеш си със сърцето ми.

Добре знаеш, че няма да издържи дълго.

В един хубав ден

ще спре тихомълком…

 

Всичко е загубено!

Не искам да ти преча.

Не искам да ти се натрапвам.

Стига вече!

 

„Тръгвай си!

Ще оцелея!”

Думи, изречени с стон.

Думи тежки, но уви – лъжовни.

 

Не мога да ги изрека.

Сетивата не ме слушат.

Продължавай своята игра,

можеш още да ме лъжеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тимофеева Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...