29 апр. 2020 г., 04:25

Не стига ли?

1.3K 1 0

Защо ме гледаш така?

Не ме ли гледаше с тези очи,

когато ме лъжеше нагло,

че искаш да бъдеш със мен?

 

Защо ми протягаш ръка?

Молиш за прошка, защо?

Нима не бе я протегнал пак нея,

когато ми каза: „Не се получава…”

 

Играеш си със сърцето ми.

Добре знаеш, че няма да издържи дълго.

В един хубав ден

ще спре тихомълком…

 

Всичко е загубено!

Не искам да ти преча.

Не искам да ти се натрапвам.

Стига вече!

 

„Тръгвай си!

Ще оцелея!”

Думи, изречени с стон.

Думи тежки, но уви – лъжовни.

 

Не мога да ги изрека.

Сетивата не ме слушат.

Продължавай своята игра,

можеш още да ме лъжеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тимофеева Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...