Аз чакам да напишеш отдавна нещо,
не стихнаха ли всички бури вече ...
сина ти как е, .. по-спокоен ли е вечер,
все още ли почиваш на терасата, за дълго.
Дори не знаеш колко много липсваш,
и как до болка съжалявам "че така е",
не просто за вината или всяка сложна истина,
а просто като нещо родно, дето вътре няма го.
Нали казах ходих там на плажа,
това което нарисува, нищо не остана,
остават спомените като филм от миналото лято,
което няма как да съхраниш във памета си дълго.
Но чувството, че толкова е неустоимо скъпо,
каквото и объркано да беше,
че искаш някак твоята ръка за миг да стисна,
и после много силно в мен да те прегърна.
Това е, просто малко непотребни думи ...
за повече не мога да намеря смелост,
защото знаеш как боли от всяка есен,
когато в лятото останал е животата ти да тлее.

( ... https://www.youtube.com/watch?v=yLw8_t33Md4)