9 nov 2018, 9:43  

Не свършват седмиците ни в неделя

  Poesía
1.1K 14 17

И онемяват  вечерите наши...

Изгребано е  всичко от душата!...

С упорството, което вече плаши,

дълбаем безнадеждно в  празнотата...

 

Изрекли сме отдавна всички думи,

които да доказват правотата...

Не съществуват доводи разумни

да поделим нататък самотата...

 

Не свършват седмиците ни в неделя

и с болка бременна е тишината,

от многото, което ни разделя...

Един на друг прехвърляме вината...

 

Животът грешките ни не прощава...

Не можем да надхитрим с теб Съдбата

и в утрото, което се задава,

един без друг ще продължим нататък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...