Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
9.11.2018 г., 9:43  

Не свършват седмиците ни в неделя

1.1K 14 17

И онемяват  вечерите наши...

Изгребано е  всичко от душата!...

С упорството, което вече плаши,

дълбаем безнадеждно в  празнотата...

 

Изрекли сме отдавна всички думи,

които да доказват правотата...

Не съществуват доводи разумни

да поделим нататък самотата...

 

Не свършват седмиците ни в неделя

и с болка бременна е тишината,

от многото, което ни разделя...

Един на друг прехвърляме вината...

 

Животът грешките ни не прощава...

Не можем да надхитрим с теб Съдбата

и в утрото, което се задава,

един без друг ще продължим нататък...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9